Да сложим край на тъгата

Разбито сърце, душевен смут и непреодолима печал. Възможно е вече да сте се сблъсквали с тези емоции, но знаете ли, че те не засягат само нас, но и животните? Кучетата тъгуват за загубените си приятели не по-малко от техните собственици. Проучване в Италия (Uccheddu et al., 2022) открива, че кучетата проявяват по-силна привързаност към своите хора, играят по-малко, спят повече, по-страхливи са, хранят се по-малко и лаят повече след като друго куче в дома си отиде. Слоновете покриват телата на мъртвите си събратя и се връщат да посетят останките им, а свраките носят трева до безжизнените си близки. Майките-косатки тъгуват с часове за починалите си деца, а делфините прекарват различно време с тялото на малкото си в зависимост от това дали смъртта е неочаквана или не (Brooks Pribac, 2013). 
Традиционната китайска медицина разглежда органите на тялото като неразделна част от един цял вътрешен свят. Заболяванията са резултат от дисбаланс, който настъпва не само при нарушена функция на органите, но и при прекомерни и продължителни емоционални кризи, които буквално изпиват силите на органите. Затова и лечението на скръбта според китайската медицина започва с възстановяване на енергията на Органа, който страда най-много от нея- Белия дроб. 

---

Трудно е да опишеш как терапия, която говори за енергия и невидими линии по тялото е ефективна за емоция, която, независимо от собственото ни мнение по въпроса, е спорна от научна гледна точка. Тъгата е сбор от емоции, които постоянно се променят и преливат една в друга - тя обхваща и депресия, и гняв и безразличие. В животинския свят тъгата често се идентифицира със стрес или летаргичност и не винаги се разпознава като емоция, присъща на животните. Ако четете тези редове вероятно мнението ви за тъгата у животните е подобно на моето - тя е истинска и всепоглъщаща, не по-различна от собствените ни чувства на загуба и униние. А за да сте на това мнение не само сте я изпитали, но и сте били свидетели на тези дълбоки и покъртителни емоции у кучето или котето ви, наблюдавали сте ги в поведението на птица-майка, загубила чадото си или виждайки реакцията на крави или коне, станали свидетели на смъртта на член на стадото си. 

Времето лекува всички рани - повечето животни успяват да преодолеят загубата на член на семейството след дни или месеци. Можем да помогнем за това по няколко начина:

• като спазваме досегашната рутина и избягваме твърде големи промени в ежедневието на животното
• като насърчаваме игрите и разходките както и заниманията, включващи всички членове на семейството
• като им осигуряваме внимание, когато се нуждаят от него. Някои животни, страдащи от скръб, търсят близост със собствениците си, докато други се изолират. Оставете животното да избере как да прояви емоциите си и да прекара времето си - само или в компания

Всеки Орган в Китайската медицина има различни функции, допринасящи за баланса в цялото тяло. Но тези роли не се ограничават само до физиологичните процеси, а включват и вътрешния ни емоционален свят. Силните чувства могат да имат физическо проявление - ако някога сте се влюбвали или изпитвали силен стрес, знаете за какво говоря. Това важи и за скръбта, която може да стисне стомаха ни, да свие сърцето ни, да закотви буца в гърлото ни. Китайската медицина приписва тъгата към елемента Метал, а той обхваща Белия дроб и Дебелото черво. И двата Органа имат за задача да приемат и трансформират енергия под формата на дъх или храна, да отделят чистото от излишното и да доставят само полезното на организма. Помислете за това как скръбта е силна и всепоглъщаща. Тя ни кара да забравим за всичко около нас, дори за самите себе си и да потънем в тъмните си мисли и разбитото си сърце. Белият дроб и Дебелото черво са тези органи, които могат да обработят и трансформират тези емоции, понякога бързо, а друг път с течение на месеци. Тъгата никога не ни напуска без да ни промени изцяло. Но без енергийната трансформация на Органите на елемента Метал, ние оставаме заседнали в собствените си разрушителни емоции. Попадаме в затворен кръг, от който трудно бихме могли да излезем ако енергията на Белия дроб и Дебелото черво е недостатъчна и транформацията настъпва твърде бавно и мъчително. Понякога енергията на Метала е засегнала, а в тези случаи за "отпушването" ѝ се нуждаем от силна стимулация, нерядко идваща отвън под формата на подходяща храна, билки, целебен масаж или акупунктура. Медитацията и стремежът към вътрешен баланс в емоционални дупки като тази, оставена от травмата на скръбта, могат да спомогнат за изграждането на новото ни аз - различно, но готово да приеме новите предизвикателства по-силно и уверено. 

Есента е сезона на Метала - период на промяна на вътрешното ни аз, рефлектиращо трансформацията в света около нас. Тялото ни, подобно на природата, се стреми да се освободи от задържаните негативните емоции преди настъпване на периода на Водата (зимата). През есента е особено важно да обърнем внимание на храненето си, начина си на живот и да намерим вътрешен мир независимо от ставащото около нас. Промените настъпват независимо дали сме готови или не. Бивайки като метала, огъвайки се, но без да се пречупваме, можем да устоим на всичко, което се стоварва около нас. А когато скръбта неизменно ни посети, ще можем да я посрещнем с Бял дроб и Дебело черво, изпълнени с достатъчно живителна енергия Чи, за да преминем през нея и да излезем от другата страна. 

---

Но аз не съм хуманен акупунктурист нито психолог, а ветеринарен лекар със страст към Традиционната китайска медицина. Затова искам да ви разкажа за трансформацията на кобилата Еспри. Познавам я от доста време, като първата ни среща беше с нейния компаньон Господин Фред. Той и Еспри никога не са били приятели и Еспри винаги го е показвала недвусмислено, понякога твърде остро за възрастен кон като Господин Фред. Независимо от това те винаги са били част от едно цяло, тяхното малко стадо от два члена. Затова и скорошната загуба на Господин Фред, който най-сетне се предаде поради множеството си здравословни проблеми, удари силно Еспри. Тя винаги е била сприхава, ни никога не е търсила с такава настоятелност близостта на своята собственичка, нито е била толкова притеснена от моето присъствие. Тя беше силно стресирана и се държеше коренно различно с всички около себе си. А новият член на стадото ѝ беше посрещнат с несравнима агресия - Еспри беше решила да го изгони от падока, дори и ако това им костваше часове гоненици на високи обороти. Предмет на сесията ни с Еспри този ден стана нейната скръб по Господин Фред. Използвах лазер за стимулацията на акупунктурните точки, които исках да стимулирам, и оставих Еспри да търси успокоение от собственичката си през цялото време. Те намираха утеха една в друга и макар и да нямаше обменени думи, в атмосферата висяха тъга, горчивина и желание за близост. След сесията си Еспри отново беше събрана с новия член на стадото си, когото изглежда прие без да го наказва за присъствието му. 

Ралица Грънчарова-Хил, ДВМ, СВА, СВБМА

1. Brooks Pribac, T. (2013). Animal grief. Animal studies journal, 2(2), 67-90.
   
2. Uccheddu, S., Ronconi, L., Albertini, M., Coren, S., Da Graça Pereira, G., De Cataldo, L., ... & Pirrone, F. (2022). Domestic dogs (Canis familiaris) grieve over the loss of a conspecific. Scientific reports, 12(1), 1920.