 Кардиомиопатията е най-често срещаното сърдечно заболяване при котките, а в частност хипертрофичната кардиомиопатия (ХКМ) е най-често диагностицирана (Ferasin, 2012). Това е патология, която се изявява със засягане на миокарда (мускулната тъкан на сърцето) и най-явно изявена в лявата камера. Една на всеки три котки над 9-годишна възраст страда от хипертрофична кардиомиопатия (Dukes-McEwan, 2022; Payne et al., 2015), поради което е нужно да знаем възможно най-много за това заболяване, за да го диагностицираме в ранна фаза и да предотвратим доколкото е възможно влошаването му. Дилативната кардиомиопатия се установява най-често при домашни късокосмести котки, но някои породи имат известна генетична предразположеност (März et al., 2015; Trehiou-Sechi et al., 2012; Chetboul et al., 2012; Granstrom et al., 2011, Fox, 1999) :
При клиничното изследване на сърцето се установяват систолична (засилено камерно налягане; по-рядко) и диастолична (понижена камерна релаксация; по-често) дисфункция. Други патологични изменения като артериален тромбоемболизъм, исхемия на миокарда с последваща фиброза, систолично движение на предно митрално платно напред (SAM), което води до митрална регургутация и аритмия също могат да съпровождат хипертрофичната кардиомиопатия (Dukes-McEwan, 2022, Ferasin, 2012). При аускултация на сърцето се установява сърдечен шум, галопен ритъм (допълнителен звук), заглушени сърдечни тонове (при плеврална или перикардиална ефузия), но те не се наблюдават при всеки един пациент. Сърдечният и дихателният ритъм често са ускорени (тахикардия и тахипнея). Вследствие на тромбоемболизъм може да се наблюдава пареза или парализа (по-често двустранна, засягаща тазовите крайници, но едностранна и повлияваща гръдните крайници не е изключена. Ниско кръвно налягане и асцит са още едно от проявленията на усложненията при хипертрофична кардиомиопатия (Ferasin, 2012). Диагнозата може да бъде потвърдена с ехокардиография от опитен ветеринарен лекар или специалист-кардиолог при странично лежащи или стоящи пациенти, стига те да са спокойни и без излишен стрес (Chetboul et al., 2003) При радиографски изображения могат да бъдат установени кардиомегалия, уголемени белодробни съдове, белодробен оток или плеврална ефузия, асцит (Ferasin, 2012). Сърдечните маркери (Feline N-terminal pro-BNP, Troponin I) могат да бъдат увеличени при котки с това заболяване, но не бива да се използват като единствен метод за поставяне на диагноза. Електрокардиографията не е достатъчно показателна за поставяне на диагноза ХКМ, но може да бъде използвана за откриване на аритмии при пациентите. Измерването на кръвното налягане при пациентите по време на редовните прегледи е желателно. Тъй като ХКМ може да се прояви съвместно с хипертиреоидизъм, животното трябва да бъде изследвано за нивата на серумен тироксин. Това се препоръчва за всички котки със сърдечен шум над 6-годишна възраст (Fuentes et al., 2020) Лечението включва медикаменти, имащи съдоразширяващо действие. Подбират се лекарства, понижаващи риска от тромбоемболизъм и SAM както и за снижаване на сърдечния ритъм. Друга медикаментозна терапия може да се използва на база на клиничните симптоми. Няма данни медикаментите да увеличават продължителността на живот на пациентите с предклинична хипертрофична кардиомиопатия, нито да понижават степента на клинична проява (Dukes-McEwan, 2022, Ferasin, 2012). Възрастните котки, тези, които нямат сърдечен шум, но имат галопен ритъм или аритмия имат лоша прогноза. Шансовете за внезапен фатален край са по-високи и при животни с история на синкоп. Поради ниската ефективност на голяма част от медикаментите от гледна точка на занижаване на проявата на симптомите и удължаване на продължителността на живот, всички останали мерки, които могат да вземат собствениците на котката са от решаващо значение. Правилното хранене на пациентите с ХКМ е от първостепенно значение за прогнозата. Котките с ХКМ често са мъжки индивиди и са с наднормено тегло, предполагащо някаква степен на инсулинова резистентност или завишена кръвна захар. Здравословното тегло е един от определящите прогностични признаци за продължителността на живот на котките с ХКМ и по тази причина твърде слабите (кахектични) или твърде дебелите животни следва да бъдат хранени специфично с цел достигане оптимална маса (Di Tollo, 2012). Отслабването при напредналите сърдечни патологии е резултат от влошаване на първичното и напредващите съпътстващи заболявания. В тези случаи котката трябва да бъде примамена със затоплена апетитна мека храна (консерва или домашно приготвена балансирана диета). Осигуряването поне на минималното количество протеин включително и на незаменимите аминокиселини (особено таурин) понижава катаболизма и шансовете за прогресивно отслабване. Наред с адекватното ниво на протеин в дажбата, количеството на калориите също е решаващо за поддържане на здравословно тегло. Богатата на мазнини диета може да осигури достатъчно калории, но в същото време става по-слабо атрактивна. Стремете се да осигурите баланс между количеството протеин и мазнини, като намалите до минимум въглехидратите и фибрите. Котките с наднормено тегло, страдащи от ХКМ, се нуждаят от ограничаване на приеманите калории. В тяхната диета могат да присъстват ниско до средно количество фибри, за стимулиране на чувството за ситост. Съдържанието на храните за котки също дава отражение върху сърдечното здраве. Най-новите изследвания (Karp et al., 2023) откриват връзка между диетите с високо съдържание на бобови растения (напр. грах, леща, соя, боб, нахут) и картофи и някои измервания на сърдечни показатели (дебелината на стената на лява камера в систола и диастола), които се променят при котките, хранещи се с такива храни продължително време. Според авторите на проучването високо съдържание на Бобови растения или картофи в храната се определя като споменаване на поне една съставка от тази група в първите 5 или две в първите 10 изброени компонента на опаковката. В кръвните показатели на котките, хранещи се с богати на Бобови храни са установени и високи нива на фосфора. Аминокиселината таурин често е в недостиг в диетата на котките, независимо дали те се хранят с домашно приготвена или комерсиална диета. Тауринът се синтезира основно в черния дроб от други две аминокиселини - метионин и цистеин. В процеса участват няколко вида ензими, които не винаги могат да осигурят нужните на организма количества таурин. Тъй като жизненоважната аминокиселина участва в производството на жлъчни киселини, голяма част от нея се изхвърля с изпражненията. Тауринът оказва влияние върху свиването на сърдечния мускул и недостигът на есенциалната аминокиселина може да доведе до дисфункция на миокарда и сърдечна недостатъчност (Novotny et al., 1991). Недостигът на таурин е основната причина за развитие на дилативна кардиомиопатия при котките. Но сам по себе си тауриновият недостиг не е достатъчен за развитие на сърдечно заболяване при котките - генетични фактори както и твърде кисела урина в комбинация със загуба на калий също играят роля в патофизиологията на ХКМ (Di Tollo, 2012). Нивата на таурин в кръвта на котките не бива да падат под > 250 nmol/mL (Pacioretty et al., 2001). В противен случай аминокиселината трябва да се добавя към храната ежедневно, за да се избегнат последствията от недостиг (наред със сърдечна недостатъчност може да се прояви и необратима дегенерация на ретината с последваща слепота). Аминокиселината аргинин участва в образуването на нитритния оксид от ендотела на кръвоносните съдове. Аргининът е есенциална за котките аминокиселина, която те не могат да произвеждат сами и следователно трябва да приемат с храната си. Ниските нива на аргинин могат да са причина за развитие на тромбоемболизъм (McMichael, 2000) ако се съди по недостига им при тези пациенти. Балансираната диета следва да бъде съобразена и с приеманите медикаменти, тъй като някои от тях оказват влияние върху метаболизма на минералите в организма. Например някои лекарства имащи диуретичен ефект водят до недостиг на калий и магнезий, които има отношение върху сърдечната дейност и може да е причина за появата на аритмия. Повишаването на нивото на калий също е възможно вследствие на медикаментозна терапия макар и рядко (Di Tollo, 2012), затова редовните кръвни изследвания са наложителни. Сърдечните заболявания при котките обикновено изискват ограничаване на нивата на натрийдо 0,3% на база на сухо вещество (Burns; Di Tollo, 2012). Нивата на хлор следва да се балансират спрямо тези на натрия съответно 1:1,5. Бъбречните заболявания, често съпътстващи сърдечните проблеми при котките, предполагат понижаване на нивата на фосфор до 0,3-0,7% на база на сухото вещество. Застойната сърдечна недостатъчност е съпроводена с възпаление, а от данните за прогресията на заболяването при кучета можем да заключим, че добавки с противовъзпалителен ефект като омега-3 мастни киселини (под формата на рибено масло, съдържащо EPA+DHA) могат да бъдат полезни. Омега-3 мастните киселини регулират производството на възпалителните цитокини тумор-некротизиращ фактор и интерлевкин 1. Според Hall et al. (2014) котките, страдащи от ХКМ, нямат понижени нива на DHA спрямо здрави индивиди, но нивата на EPA при тях са по-ниски. Независимо от това авторите обръщат внимание, че DHA могат да имат положителен ефект при тези пациенти и не изключват нуждата от включването им в диетата. Омега-3 мастните киселини могат да имат благоприятен ефект и върху аритмията, която често съпровожда ХКМ. Те могат имат и антитромботичен ефект (поради производството на тромбоксан Б5). Тъй като котките с ХКМ са предразположени към артериален тромбоемболизъм, добавката на омега-3 мастни киселини би могла да има протективен ефект. Изследванията в тази насока не са достатъчни, за да сме убедени в ползата от омега-3 мастни киселини за тези пациенти, но данните са обещаващи (Dukes-McEwan, 2022). Di Tollo (2012) препоръчва доза от омега-3 мастни киселини в размер на 0.06г/ден - тройно по-висока от тази за здрави котки. Витамините от групата Б са от основно значение за котки, болни от сърдечни заболявания. Препоръчително е тяхната дозировка да е удвоена или дори утроена спрямо диетата на здрави котки (McMichael et al., 2000). Котките, страдащи от сърдечни заболявания, по всяка вероятност имат засилени нужди от витамин Б12. Ware et al. (2020) установяват, че нивата на витамин Д при котките намаляват с възрастта. По-възрастните котки са и по-вероятните жертви на сърдечни заболявания, но според авторите не може да се говори за сигурна взаимозависимост. Независимо от това осигуряването на диета с адекватни нива на витамин Д (а и на всички минерали и витамини) остава жизненоважна за правилното функциониране на организма. Използването на антиоксиданти дава обещаващи резултати при хуманни пациенти, но за момента данните при котки с ХКМ са ограничени. Използването на билки в битката срещу ХКМ е слабо проучено, макар и да са познати на народната медицина от хилядолетия. За малко от тях има достатъчно информация, доказваща безспорния им ефект, указваща при кои случаи са подходящи и с кои медикаменти могат да бъдат използвани в комбинация без това да увеличава токсичността им или да води до противоположен ефект. От малкото достъпна информация можем да заключим, че гинко билоба, позната като билка за подобряване на паметта при хора, може да има благоприятен ефект върху котки с ХКМ като понижава шансовете за развитие на тромбоза. Не бива да се използва в комбинация с диазепам, имипрамин и омепразол. Екстрактът от зелен чай може да е от полза за котки с ХКМ по същата причина като гинко билоба както и за да понижи високо кръвно налягане. Плодовете на глога подобряват периферното кръвообращение. Да се използва внимателно с дигоксин, защото увеличава ефекта му. Не бива да се използва при котки със значителна фиброза на сърдечния мускул. Салвия има обещаващ ефект при котки с ХКМ, защото подобрява кръвооросяването на сърдечния мускул, засилва регенерацията на тъканите, понижава шансовете за развитието на тромби и спомага за разрушаването на фиброзна тъкан (Gompf, 2005). Нивата на кадмий в храните за котки също могат да бъдат виновни за сърдечни, бъбречни и чернодробни заболявания ако съдим от изследвания, правени при хора и мишки. За съжаление за момента няма достатъчно информация дали това наистина е така при мъркащите пациенти, но при мишки се наблюдава предразположение към хипертрофична кардиомиопатия при женски индивиди (Liang et al., 2019). Редовните клинични прегледи при кардиолог както и понижаване на нивата на стрес са препоръчителни за котки с хипертрофична кардиомиопатия. Голяма част от животните страдат субклинично, без видима изява на заболяването, и могат да останат безсимптомни години наред без прогресия. Ралица Грънчарова-Хил, ДВМ, СВА, СВБМА Източници:
0 Comments
Leave a Reply. |
Не се съгласявам статиите ми да се копират, цитират и споделят без мое изрично разрешение. Всяко копиране на материалите на тази страница в цялост или частично нарушава автореските ми права. Интересът ми към храненетоДиететиката на животните е само един от професионалните ми интереси, но тя заема голяма част от работата ми и е близо до сърцето ми. Наблюдавайки отблизо положителния ефект на лечебното хранене и негативното отражение на неподходящата диета достигнах до убеждението, че диететиката е наука, която всеки собственик на куче или котка трябва да познава отблизо. Това е най-близкият път към силен имунитет, правилно храносмилане, здрава кожа и козина и подвижност. Архив
January 2024
Категории
All
|
RSS Feed
