Генерално решение при чернодробни проблеми

Известен като "Генерала" на Органите в Традиционната китайска ветеринарна медицина, черният дроб е отговорен за редица функции в тялото - той участва във филтрирането на кръвта, храносмилането, метаболизма и детоксификацията, синтеза на протеини. Освен това той съхранява резервите от мастно-разтворими витамини, мед и желязо, Не случайно черният дроб е Генералът на Органите - той има толкова много отговорности и функции в тялото. Следователно заболяванията на черния дроб могат да окажат негативно влияние в почти всеки един аспект от работата на останалите органи.
​Хранителната терапия при чернодробни проблеми, върху която ще се концентрира тази статия, е специфична и изисква внимателно балансиране на хранителните вещества с цел едновременно доставяне на жизненоважните минерали, витамини, аминокиселини и улесняване на функцията на важния орган с цел спомагане на регенерацията му. Наред с хранителната терапия лекуващият ветеринарен лекар предписва и медикаменти, улесняващи чернодробните функции. Терапията е строго специфична и зависи от причината за чернодробното увреждане, която може да бъде диагностицирана посредством ултразвуково изследване и биопсия на органа. 

---

Причините за чернодробно увреждане включват (Bagavan, 2023; Bearman):

• хепатотоксични медикаменти като НСПВ и кортикостероиди
  
• храни
• ​вируси (кучешки инфекциозен хепатит)
• бактерии (лептоспироза)
• гъбични инфекции (хистоплазмоза и кокцидиомикоза)
• генетично обусловени заболявания (микроваскуларна дисплазия и хепатопатия свързана със съхранението на мед)
• вторично като следствие от диабет, хиперадренокортицизъм и хипертиреоидизъм
• ​първични и метастатични тумори 

При някои породи се наблюдава генетична предразположеност към хепатопатии - йоркшир териер, керн териер, шотландски териер, малтийска болонка, голдън и лабрадор ретривър, шнауцер, пудел, доберман, кокер шпаньол, немска овчарка. При котките не е известна породна предразположеност, но тези с надномерно тегло са предразположени към чернодробна липидоза (Bagavan et al., 2023)

Чернодробната стеатоза е често срещана хепатопатия, наблюдаваща се при метаболитни заболявания и наднормено тегло. Съпътствана е от хронично нискостепенно възпаление (Farrell et al., 2006; Newmark  et al., 2001). Екстрактът от зелен чай, богат на полифеноли, понижава натрупването на липиди в чернодробната тъкан и понижава възпалителните цитокини като TNF-α, IL-1β, и IL-6, COX-2 (Rahman et al., 2020; Bose et al., 2008). Наред с това при експерименталните модели чаените полифеноли водят до отслабване при кучета (Rahman et al. 2020). Разбира се понижаването на количеството приемана храна и увеличаване на фичиеското натоварване също допринасят за сваляне на излишното тегло и съответно биха имали благоприятен ефект върху чернодробната стеатоза. 

При хранене на кучета с чернодробно увреждане трябва да се придържаме към няколко основни принципа (Bexfield et al., 2009)

• животното трябва да се храни често и по малко (4-6 пъти дневно). Пациентите с хепатит понякога страдат от анорексия, а малките порции улесняват работата на черния дроб. 
• както и при повечето заболявания на вътрешните органи, осигуряването на достатъчно количество качествен протеин (съдържащ всички есенциални и лимитиращи аминокиселини в достатъчно количество) е жизненоважно. Към диетата може да се добави пилешко или млечни продукти (стига да се понасят добре) и е желателно да се избягва рибата, поради високото съдържание на пурини (органични съединения, които се метаболизират до пикочна киселина). 
• високосмилаемите богати на въглехидрати храни са за предпочитане в случаите, когато е нужно (напр. термично обработени ориз, картофи или паста)
• мазнините не бива да бъдат ограничавани
• храните, богати на фибри, са препоръчителни за правилното функциониране на стомашно-чревния тракт (водоразтворимите фибри, съдържащи се в небелените зърнени култури, броколи и други зеленчуци, ферментират в дебелото черво и понижават производството на амоняк от чревния микробиом; неферментиращите въглехидрати, които се откриват в овеса, ечемика и гъбите, предпазват от запек)
• при хуманни пациенти с хронични чернодробни заболявания често се наблюдава недостиг на цинк; смята се, че това е обичайно и за кучетата; цинкът има антиоксидантни, антифибротични и противовъзпалителни свойства
• при някои чернодробни заболявания се наблюдава завишена концентрация на мед; по тази причина ограничаването на медта в диетата е препоръчително; добавянето на цинк подтиска абсорбцията на мед от чревната лигавица
• добавянето на мастноразтворимия антиоксидант витамин Е е препоръчително в дози от 400-600 IU на ден на куче; витамините А и Д не са препоръчителни като добавка поради възможно влошаване на чернодробното увреждане и засилване на калцификацията на тъканите съответно. Витамин К може да има положителен ефект ако се наблюдава удължено протромбиново време
• ако чернодробното възпаление води до полидипсия и полиурия нивата на витамините от групата В могат да бъдат стимулирани с добавки. Препоръчаната доза е двойна на тази при здрави животни. Витамин С не бива да се включва в диетата като аскорбат поради засилената абсорбция на метални съединения. 

Причините за чернодробно увреждане на котките са различни и както при кучетата, лечението зависи от заболяването. Обърнете внимание на следното:

• при чернодробна енцефалопатия се налага ограничаване на количеството протеин в диетата до ± 15г протеин/MJметаболитна енергия (​Beynen, 2021)
• при натрупване на микроелемента мед в черния дроб, се препоръчва ограничаване до ± 0.3мг мед/MJ (National Research Council, 2006); макар и рядко наблюдавана, котешката първична медна хепатопатия, която е генетично обусловена, изисква диета бедна на мед и терапия с хелат-образуващи агенти (Recchia et al., 2023)
• ​котки, страдащи от холестаза, могат да имат ниски нива на витамин Д в серума (Kibler et al., 2020)​

​В зависимост от първопричината за чернодробното увреждане или хепатит, наред с медикаментозната терапия на пациентите могат да бъдат и нутрацевтици и антиоксиданти като (дозите са за кучета):

• С-аденозилметионин (SAME) - независимо от етиологията, но особено при случаи на токсичен хепатит и холестаза; доза 20мг/кг на 24 часа през устата (Bexfield et al., 2009)
• Силимарин (активна съставка в белия трън) - при остра хепатотоксичност и сепсис; спомага за повишаването на нивата на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, а понижава AST, ALP, LDH, CK изоензим MB; доза 50-200мг/кг на 24 часа през устата (Gogulski, 2020, Soltanian et al., 2020, Bexfield et al., 2009)
• Цинков ацетат или сулфат - като хелатен агент в случаи на интоксикация с мед; антиоксидант; доза 1-20мг/кг на ден като елементарен цинк, крайна доза в зависимост от съединението; може да причини повръщане, по тази причина се дава около час преди хранене; нужно е нивата на цинк в кръвта да се проследяват на всеки две седмици и да се поддържат в рамките на 200-300 μg/dl (Bexfield et al., 2009)

• Витамин Е (токоферол) - 1,6-8,3 мг/кг дневно през устата  (Bexfield et al., 2009)
• Полизахариди на годжи бери - ефективни при остро чернодробно увреждане като понижават оксидативния стрес, възстановяване на увредените митохондрии и регулиране на метаболитните пътеки; 20мг/кг (Huang et al., 2023)
• Чаени полифеноли при чернодробна стеатоза - 0.25-0,50г/кг (Rahman et al. 2020)

С напредване на възрастта в черния дроб на хората и животните настъпват промени в структурата и функционалността, които се отразяват на регенерацията, детоксификацията и кръвообращението (Schmucker, 2005). Според  Kil et al. (2010) диетата оказва сериозно влияние върху възрастово обусловените промени в черния дроб, тъй като открива разлика между влиянието на храни, базирани на растителен и на животински протеин. Авторите спекулират, че богатите на протеин и мазнини животински протеини оказват негативно влияние върху черния дроб. Важно е да се спомене обаче, че промени в генната експресия настъпват и при растителната диета, но те са по-слаби. 
Възрастовите особености водят и до нарушен катаболизъм на аминокиселината триптофан, което от своя страна води до понижена синтеза на никотинова киселина, органична форма на витамин В3 (Comai et al., 2005). 

Ралица Грънчарова-Хил, ДВМ, СВА, СВБМА

1. Bagavan Reddy, P., Namdeo, S., Vaani Shreeya, T., Das, T., Kumar, M., & Katam, D. (2023). Nutritional management of liver diseases in dogs and cats.
2. BEARMAN, J. TCVM FOR LIVER.
3. Bexfield, N., & Watson, P. (2009). Treatment of canine liver disease: 1. drugs and dietary management. In practice, 31(3), 130-135.
4. ​Beynen, A. C. Renal diet for cats. Bonny Canteen 2021; 2: 154-161.
5. Bose, M., Lambert, J. D., Ju, J., Reuhl, K. R., Shapses, S. A., & Yang, C. S. (2008). The major green tea polyphenol,(-)-epigallocatechin-3-gallate, inhibits obesity, metabolic syndrome, and fatty liver disease in high-fat–fed mice. The Journal of nutrition, 138(9), 1677-1683.
6. Bouchard, D., Morisset, D., Bourbonnais, Y., & Tremblay, G. M. (2006). Proteins with whey-acidic-protein motifs and cancer. The lancet oncology, 7(2), 167-174.​
7. Comai, S., Costa, C. V., Ragazzi, E., Bertazzo, A., & Allegri, G. (2005). The effect of age on the enzyme activities of tryptophan metabolism along the kynurenine pathway in rats. Clinica Chimica Acta, 360(1-2), 67-80.
8. Farrell, G. C., & Larter, C. Z. (2006). Nonalcoholic fatty liver disease: from steatosis to cirrhosis. Hepatology, 43(S1), S99-S112.
9. Gogulski, M., Cieślak, A., Grabska, J., Ardois, M., Pomorska-Mól, M., Kołodziejski, P. A., ... & Szumacher-Strabel, M. (2021). Effects of silybin supplementation on nutrient digestibility, hematological parameters, liver function indices, and liver-specific mi-RNA concentration in dogs. BMC Veterinary Research, 17(1), 228.
10. Huang, J., Bai, Y., Xie, W., Wang, R., Qiu, W., Zhou, S., ... & Su, R. (2023). Lycium barbarum polysaccharides ameliorate canine acute liver injury by reducing oxidative stress, protecting mitochondrial function, and regulating metabolic pathways. Journal of Zhejiang University-SCIENCE B, 24(2), 157-171.
11. Kil, D. Y., Vester Boler, B. M., Apanavicius, C. J., Schook, L. B., & Swanson, K. S. (2010). Age and diet affect gene expression profiles in canine liver tissue. PLoS One, 5(10), e13319.
12. National Research Council. (2006). Nutrient requirements of dogs and cats. National Academies Press.
13. Newmark, H. L., Yang, K., Lipkin, M., Kopelovich, L., Liu, Y., Fan, K., & Shinozaki, H. (2001). A Western-style diet induces benign and malignant neoplasms in the colon of normal C57Bl/6 mice. Carcinogenesis, 22(11), 1871-1875.
14. Rahman, S. U., Huang, Y., Zhu, L., Chu, X., Junejo, S. A., Zhang, Y., ... & Wang, X. (2020). Tea polyphenols attenuate liver inflammation by modulating obesity-related genes and down-regulating COX-2 and iNOS expression in high fat-fed dogs. BMC veterinary research, 16(1), 1-12.
    
15. Recchia, B. K., Stokol, T., Goto-Koshino, Y., Ohno, K., & Miner, K. D. (2023). Diagnosis, management and genetic analysis of a cat with primary copper hepatopathy. Journal of Feline Medicine and Surgery Open Reports, 9(1), 20551169231177275.
16. Schmucker, D. L. (2005). Age-related changes in liver structure and function: Implications for disease?. Experimental gerontology, 40(8-9), 650-659.​
17. Soltanian, A., Mosallanejad, B., Jalali, M. R., Varzi, H. N., & Ghorbanpour, M. (2020). Comparative evaluation of therapeutic effects of silymarin and hydrocortisone on clinical and hematological alterations, and organ injury (liver and heart) in a low-dose canine lipopolysaccharide-induced sepsis model. In Veterinary Research Forum (Vol. 11, No. 3, p. 235). Faculty of Veterinary Medicine, Urmia University, Urmia, Iran.