![]() Кастрацията е рутинна ветеринарно-медицинска процедура, която има за цел да намали рисковете от забременяване при животните. В някои случаи кастрацията се използва с цел превенция и дори лечение на някои заболявания. По-рядко тя има за цел да неутрализира нежелано поведение. Неотдавна се смяташе, че кастрацията е препоръчителна за всички женски кучета поради понижаването на риска от развитие на рак на млечната жлеза. За съжаление нещата не са толкова черно-бели. Кастрацията както при мъжките, така и при женските животни трябва да се съобрази с редица фактори, включително и породата, за да може да се вземе решение, базирано на рисковете и ползите за всеки индивид. Тази статия ще наблегне единствено на породните различия и как те влияят върху решението за кастрация - не само да или не, но и на каква възраст. Тук няма да говорим за всички останали мотиви за вземане на едно или друго решение, но те включват не само здравословното състояние на кучето (или котката), тяхната възраст, генетична обремененост, рискове от бременността и раждането, грижата за бременната майка, съдбата на нейното поколение и така нататък и така нататък. Ако желаете да споделите своето мнение по въпроса, можете да оставите коментар под статията. Информацията в тази статия е събрана и силно опростена в края на текста с цел улесняване на вземането на решение относно кастрацията на по-популярните породи. Заболявания и връзката им с кастрациятаПолова системаПри повечето породи кучета рисковете от развитие на пиометра не надвишават 5%. Изключение правят некастрираните женски ротвайлери, при които шансовете са 12%, а при сан бернара - 15%. По-ниски, но не пренебрежими, са рисковете при уест хайленд уайт териерите и йоркширски териер - 7% (Hart et al., 2020) Уринарен трактКристалите в урината (уролитиазата) и в частност натрупването на метаболита цистин на аминокиселината цистеин в урината се дължи на нарушен процес на реабсорбция в бъбреците. Този дефект води не само до проблеми със самото уриниране (възможност за запушване на уретрата), но и до загуба на жизненоважната аминокиселина с уринирането. Мъжките кастрирани кучета от породите бул териер, булдог, джак ръсел териер, йоркширски териер, уест хайланд уайт териер както и смесените породи са силно предразположени към образуване на кристали от цистин. Ротвайлерите и мастифите не демонстрират зависимост между кастрацията и формирането на кристали от цистин (Florey et al., 2017). Цистинурията тип III засяга възрастни мъжки некастрирани кучета от породите френски и английски булдог. басет, ирландски сетер. Цистинунурия тип I и II засяга други породи кучета, при които се наблюдава генетична аномалия, без пряка зависимост с кастрацията (Brons et al., 2017). Един от по-често обсъжданите рискове от кастрацията при женските кучета е уринарната инконтиненция или изпускането на урина. Вероятността за проявата на този страничен ефект е сравнително ниска като цяло - около 5,12% (Forsee et al., 2013). Различните породи обаче са в различни рискови групи - дребните кучета развиват инконтиненция едва в 1,37% от случаите, докато тези над 15кг са по-предразположени (9,12%; Howe, 2015). Женските немски овчарки често страдат от предразположение към този страничен ефект от кастрацията. Ранната кастрация преди 6 месеца води до увеличаване на риска с 4,7%, а при провеждане след 6 и преди 11 месеца - до 7,3% (Hart et al., 2016). Кастрирането на женското коли и английски спрингер шпаньол на възраст между 6-11 месеца увеличава рисковете до 13%, а при уест хайленд уайт териер до 14%. При женските добермани шансовете са още по-високи - 25% при кастрация под 6 месеца и 19% ако операцията се проведе между 1-2 години. Женските ротвайлери развиват инконтиненция по-често ако са кастрирани преди навършване на 1 година (до 6%). Рекордно високи са нивата на инконтиненция при кастрираните преди 2 години шелти - 33% (Hart et al., 2020). Уринарната инконтиненция не се наблюдава след кастрация на котки (Morgan, 2008). НеоплазииРакът на млечната жлеза засяга по-често некастрираните женски кучета (виж параграфа "Ползите от кастрацията независимо от породата"). Това е валидно и за немските овчарки, като при женските некастрирани кучета рискът е 4%, а при кастрираните преди 1 година - 1% (Hart et al., 2016). Неоплазиите на простатата при кучето носят генетична предразположеност и определени породи са по-често диагностицирани, независимо дали са кастрирани или не - доберман пинчер, шелти, шотландски териер, бигъл, немски късокосмест пойнтер (курцхаар), еърдейл териер, норвежки черен елкхунд. Безпородните кучета също са силно представени. Вниквайки в статистическия анализ наблюдаваме склонност за развитие на аденокарцином и карцином на простатата основно при кастрираните мъжкари от всяка изследвана порода, като при голдън ретривърите кастрацията носи най-нисък риск (Bryan et al., 2007) Нивото на засягане на различните породи от липом варира в зависимост от породата. Най-представени са кастрираните женски стандартни шнауцери (36,8%) и мъжки смесени породи (25,2%). При некастрираните кучета с по-големи шансове за развитие на липом са женските домермани (18,9%) и мъжки ваймаранери (14,8%). (Graf et al., 2018) Хистиоцитомът е доброкачествен тумор, засягащ кожата. При шотландския териер засилен риск се наблюдава при кастрираните мъжки (18,8%), а при френския булог - кастрираните женски (19,1%), Мъжките некастрирани английски булдози имат сравнително високо ниво на риск - 35,7%. (Graf et al., 2018) При кастрираните женски боксери рискът от сарком на меките тъкани е най-висок (32,9%), следвани от женските некастрирани добермани (22,5%), мъжки некастрирани от смесени породи (22,4%) и кастриран мъжки родезийски рижбек (17,9%) (Graf et al., 2018). Некастрираните мъжки кучета са силно предразположени към развитие на лимфом - рак на лимфната система (Villamil et al., 2009). Когато се впуснем в индивидуалните породни предразположености обаче, установяваме малко по-различна картина. Женските кучета от породата унгарска визла, кастрирани над 12-месечна възраст, са в риск от развитие на лимфом в 1,1% от случаите, за разлика от другите групи кастрирани и некастрирани животни, при които рискът е под 0,4% (Zink et al., 2014). При голдън ретривърите рискът от развитие на лимфом изглежда не корелира с това дали женските животни са кастрирани или не и на каква възраст. При мъжките кучета кастрацията над 12-месечна възраст има най-голямо профилактично действие (0% риск), докато ранната кастрация преди тази възраст увеличава шансовете за развитие на заболяването до 9,6%. Некастрираните мъжкари пък се сблъскват със средни шансове от 3,5% (de la Riva et al., 2013). За щастие кастрацията не оказва влияние върху опасността от лимфом както при мъжки, така и при женски лабрадори (Hart et al., 2014). Хемангиосаркомът е животозастрашаващо образувание на далака при кучетата. Женските кучета от породата унгарска визла, кастрирани над 12-месечна възраст имат най-висок риск (1,1%), а най-защитени се оказват некастрираните кучки (0,1%). При мъжките визли шансовете са 0% при кастрация преди 12-месечна възраст и сравними при по-късна кастрация (0,6%) или без отстраняване на тестисите (0,4%) (Zink et al., 2014). Женските голдън ретривъри се сблъскват с подобна завишена вероятност ако са кастрирани след 1 година (7,4%), неколкократно повече отколкото ако се кастрират по-рано (1,8%) или не се подложат на процедурата въобще (1,6%). При мъжките кучета не се установява зависимост. Последното важи и за двата пола при лабрадорите (Hart et al., 2014). Мастноклетъчните тумори са често срещани кожни образувания при котки и кучета. Според de la Riva et al. (2013) вероятността мъжките голдън ретривъри да развият мастноклетъчен тумор не е зависима от кастрацията, но при женските рискът е 5,7% при кастрация след 1-годишна възраст, за разлика от 0% без интервенция. Кастрираните по-рано кучета са по средата на скалата (2,3%). При лабрадорите няма установена зависимост (Hart et al., 2014). Мъжките и женските визли, кастрирани след 12-месеца, са в най-неблагоприятната категория (1,3-15,9% и 1,9% съответно) (Graf et al., 2018, Zink et al., 2014). Рано кастрираните мъжки и некастрираните са еднакво предразположени (0,5%), докато некастрираните кучки имат най-добри шансове - 0,6%. При боксерите женските некастрирани кучета имат най-завишен риск - 22,7%, а при нова скотия дък толинг ретривър се наблюдава обратната зависимост и под риск са кастрираните женски (33,5%). Мъжките некастрирани преставители на породата родезийски риджбек са в силно рисковата група (23,9%) (Graf et al., 2018). Женските австралийски овчарки, кастрирани преди между 6-11 месеца и 2-8 години са с повишен риск. Женските кокер шпаньоли следва да се кастрират над 2-годишна възраст поради същите опасения, оставянето им некастрирани носи подобен риск (11%) като кастрирането им между 1-2-годишна възраст (17%) (Hart et al., 2020). Остеосаркомът е най-често диагностицирания тумор на скелета при кучета от едри и гигантски породи (Ru et al., 1998). Кастрираните преди навършване на една година ротвайлери са над 3 пъти по-застрашени от развитие на остеосарком, сочи изследване на Cooley et al. (2002). Любопитно е да отбележим, че независимо от черната статистика, кастрираните кучета с тази диагноза умират на по-голяма възраст от некастрираните. Вероятно това се дължи и на по-дългата продължителност на живота при кастрираните кучета. При лабрадорите, голдън ретривърите и визлата не се наблюдава корелация (Howe, 2015). Според Tuohy et al. (2019) кастрираните чистопородни кучета от всички размери и от двата пола са по-предразположени към развитие на остеосарком, но най-силно представени са едрите и гигантските породи като ротвайлер, голдън и лабрадор ретривър, доберман, грейхаунд, немска овчарка както и смесените породи. При някои породи не се наблюдава зависимост от кастрацията и рискът от развитие на рак (лимфом, мастноклетъчен тумор, хемангиосарком или остеосарком). Това са австралийско пастирско куче, булдог, кавалер кинг чарлз шпаньол, чихуахуа, корги, дакел, английски спрингер шпаньол, немска овчарка, немски дог, джак ръсел териер, малтийска болонка, миниатюрен шнауцер, померан, той и миниатюрен пудел, мопс, ротвайлер, сан бернар, шелти, уест хайленд уайт териер, йоркширски териер. Същото важи и за женските бостън териер, ирландски вълкодав, стандартен пудел и мъжко коли и ши тцу. При някои породи обаче такава връзка е установена. Боксерите и от двата пола са в повишен риск (9-15% по-голям шанс) ако се кастрират преди 2-годишна възраст, а женското и мъжкото бордър коли - на възраст от 6-11 месеца (11-13%). Женското коли е в рисковата категория, ако се кастрира преди 6-месечна възраст (40% увеличение), а женското ши тцу следва да се кастрира след навършване на 2 години. За мъжките добермани препоръките гласят кастрация преди 1 година или некастриране на възрастните кучета, тъй като рискът при тези групи е най-нисък (2% спрямо 6-13% при кастрация след 1-годишна възраст). Мъжките ирландски вълкодави се откриват в рисковата категория, ако са кастрирани преди 2-годишна възраст (25% спрямо 8% ако останат некастрирани). За мъжкия стандартен пудел непрепоръчителен период за кастрация е 1-2-годишна възраст поради риск от 27% (Hart et al., 2020) Ортопедични проблемиТазобедрената дисплазия е мултифакторно ортопедично заболяване. То не е вродено, макар и да има генетична предразположеност. Вместо това развитието на тазобедрената дисплазия зависи от редица фактори - хранене, физическо натоварване, развитие на скелета при растящите животни (Schachner et al., 2015). Кастрацията не се отразява на рисковете при женските голдън ретривъри, за разлика от мъжките кучета, при които ранната кастрация крие най-високи рискове (10,2% преди 12-месеца). Шансът при некастрираните мъжкари надвишава този при кастрираните след 1 година с 2% (de la Riva et al., 2013). При лабрадорите, за разлика от голдъните, кастрацията не оказва влияние върху рисковете при мъжките кучета, но засяга женските. Рисковете при кастрираните до 23 месеца са сравними (4,3-5,4%) и по-високи от при некастрираните кучки (1,7%). Най-ниски се оказват шансовете при късно кастрираните между 2-8-годишна възраст - 0% (Hart et al., 2014). Лакътната дисплазия засяга по-често кастрирани мъжки лабрадори, особено ако операцията е извършена преди 6-месечна възраст (4,2%) за разлика от кастрираните между 2 и 8 години (2,2%), Кастрираните мъжкари между 6- и 23-месечна възраст и некастрираните са най-защитени (0% и 0,6% съответно), При женските няма такава зависимост (Hart et al., 2014) Руптурата на краниалната кръстосана връзка на коляното също може да се повлияе от кастрацията. Рано кастрираните голдън ретривъри демонстрират най-голям риск спрямо кастрираните след 1 година и тези, които не са подложени на операцията (0-1,4%). Проучванията сочат подобна картина и при лабрадор ретривърите, като тук сравнението е направено между некастрирани (2,3%) и кастрирани преди 6 месеца (7,2%) (Hart et al., 2014). Мъжките некастрирани немски овчарки страдат значително по-рядко от руптура на кръстосаната връзка спрямо тези, кастрирани преди 6-месечна възраст и дори между 6-11 месеца (под 1%, 12,5% и 8,3% съответно). Женските имат подобен нисък риск ако останат некастрирани, но ранната кастрация преди 6 месеца носи по-нисък шанс от руптура от този при мъжките кучета (4,6%) (Hart et al., 2016). Кастрирането на мъжките миниатюрни пудели в периода 6-11-месечна възраст води до значително увеличение на риска до 9%. Женските ротвайлери имат засилен риск от ортопедични проблеми при ранна кастрация преди 6 месеца (43%), но най-вече от скъсване на краниална кръстосана връзка (Hart et al., 2020) Заболяванията на междупрешленните дискове демонстрират породна предразположеност като дакелът е най-добрият пример за това (Priester, 1976; Gage et al., 1975). Дългият гръб и късите крака на дакела са причината представителите на породата често да страдат от проблеми с междупрешленните дискове (Dorn et al., 2018; Packer et al., 2015, 2013). Кастрираните мъжки и женски дакели са най-силно представени в групата на засегнатите кучета (27,8% и 28,5% съответно) (Packet et al., 2016). В контраст Hart et al. (2020) не открива същата зависимост. Поради фактът, че кучетата от разновидностите на породата корги също са предразположени към заболявания на междупрешленните дискове и заради повишения риск при ранно кастриране на мъжките кучета преди навършване на 6 месеца се препоръчва отлагане на кастрацията след този период (Hart et al., 2020). Руптурата на краниалната кръстосана връзка, лакътната и тазобедрената дисплазия, обединени от Hart et al. (2020) под общото наименование ортопедични проблеми, засягат породите кучета по различен начин в зависимост от кастрацията и пола. Тук ще споменем тези, събрани по този начин, разпределяйки ги по породните разновидности и ще пропуснем данните, които не са достатъчни за статистически анализ. При австралийското пастирско куче се наблюдава ефект от кастрацията само при женските животни и то ако процедурата е извършена преди 6-месечна възраст (рискът се покачва с 13%). Това важи и за мъжките кокер шпаньоли, при които рискът се покачва с 10%. При мъжките бигъли шансовете са 7-кратно по-големи при кастрация между 6-11 месеца и 11% по-високи при кастрация преди 11 месеца при женските добермани. Мъжките представители на бернското пастирско куче следва да се кастрират над 2-годишна възраст (ако се подлагат на процедурата) поради 6-кратно завишен риск. При мъжките бостън териери се препоръчва отлагане на кастрацията до навършване на поне една година поради двойно по-висок риск ако операцията се направи по-рано. Ранната кастрация под 6-месечна възраст носи относително слаб риск при булдозите и от двата пола (увеличение с 8-13%). Кастрацията на немските овчарки следва да се предприеме не по-рано от 2-годишна възраст и при двата пола, като най-висок е рискът в категорията кастрирани преди 6-месечна възраст 19-20%, а средно рисков период е кастрация на възраст 1-2 години. Мъжките ротвайлери са в неблагоприятната статистика ако се кастрират преди 1-годишна възраст с умерено увеличение на риска 10-22%. Рекордьорите в черната статистика са женските сан бернари, кастрирани преди навършване на 6 месеца, които развиват ортопедични проблеми в 100% от случаите (Hart et al., 2020). При австралийска овчарка, кавалер кинг чарлз шпаньол, чихуахуа, английски спрингер шпаньол, немски дог, ирландски вълкодав, джак ръсел териер, малтийска болонка, миниатюрен шнауцер, померан, той и стандартен пудел, мопс, шелти, ши тцу, уест хайленд уайт териер, йоркшир териер, бордър коли не се наблюдава зависимост между кастрацията и риска от развитие на ортопедични проблеми и при двата пола. При женските бостън териери, корги, миниатюрен пудел и кокер шпаньоли не се установява връзка между кастрацията и ортопедичните заболявания, същото важи и за мъжкото коли и сан бернар. (Hart et al., 2020). Ортопедичните заболявания са сравнително рядко наблюдавани при дребните (под 10кг) и средните (между 10-19кг) смесени породи с незначителна разлика между кастрираните и некастрираните от двата пола. Стандартните (тегло 20-29кг) кучета от породите микс проявяват завишен риск от ортопедични проблеми при ранна кастрация преди 11-месечна възраст спрямо кастрираните след навършване на 1 година (4% и 10-12% съответно). Подобно на тях, при едрите смесени породи (30-39кг) рискът от заболявания на опорнодвигателната система се увеличава значително при ранна кастрация и при двата пола (11-23%). При гигантските кучета от смесен произход (на и над 40кг) се наблюдава разлика в риска от ранна кастрация - мъжките кучета, кастрирани след 1 година все още продължават да имат завишен риск от ортопедични оплаквания спрямо некастрираните мъжкари (11% спрямо 9%). При женските не се наблюдава значителна разлика при кастрация след навършване на една година или некастриране (Hart et al., 2020). Стоматологични заболяванияАкантоматозният амелобластом е вид доброкачествен тумор, първоначално засягащ венците около един или няколко зъби, известен още с остарелия термин "епулис". Наблюдава се най-често в предната част на долната челюст. Често този тумор засяга и подлежащата кост, но за щастие не води до метастази и обикновено е бавнорастящ. Голдън ретривърите, акитите, кокер шпаньолите и шетландската овчарка (шелти) са предразположени към развитие на акантоматозен амелобластом. Периферният одонтогенен фибром (също често описван като "епулис") е доброкачествен тумор, който обаче засяга връзката, която придържа зъба на мястото му във венеца. Най-често се открива отпред в горната челюст или в задната част на долната челюст. Не води до метастази, но може да засегне подлежащата кост. Гингивалната хиперплазия или фокална фиброзна хиперплазия представлява пролиферация (нарастване на тъканта поради силно увеличение на броя на клетките) на венците. Боксерите са силно предразположени. Според данни на Fiani et al. (2011) кастрираните кучета от двата пола страдат от увеличен риск от развитие на гореизброените тумори и хиперплазия. Имунна системаКастрацията води до промени и в имунния отговор, но доколко това води до увеличен риск от заболявания (или не) не е изследвано достатъчно при кучета и котки. Кастрираните лабрадор и голдън ретривъри независимо от пола имат понижени нива на IgE и IgG (Lauber et al., 2012). Продължителност на животаКастрацията води до удължаване на живота. Това сочи изследване на над 40 000 кучета (Hoffman et al., 2013). Мъжките кучета живеят средно 13,8% повече, а женските - 26,3%. Оказва се, че женските некастрирани ротвайлери всъщност живеят по-дълго, открива Waters et al. (2009), в контраст с горното изследване. Ползите от кастрацията независимо от породатаКастрацията на кучетата и котките все още остава най-ефективния и хуманен начин за ограничаване на популацията на бездомните животни. Намаляването на неконтролираното развъждане осигурява и по-добро качество на живот на съществуващите животни (по-голям шанс за осиновяване, откриване и получаване на храна, по-малък шанс за водене на борба за територия и т.н.). Прекомерното развъждане на безпризорни кучета и котки увеличава шансовете за разпространение на инфекциозни заболявания включително и сред домашните животни. Кастрацията на женските животни радикално решава проблемите с рак и кисти на матката и яйчниците. Елиминира се риска от вагинална хиперплазия и пиометра, като последната може да бъде животозастрашаваща. Кастрацията има превантивно действие върху туморите на млечните жлези. Сиамските и домашните късокосмести котки, а сред кучетата шпаньолите, пуделите и дакелите са генетично предразположени. Ранната кастрация (преди първото разгонване) на женските кучета понижава риска до 0,5%, а след първия еструс - до 8% (Schneider et al., 1969). Кастрирането на котките преди 6-месечна възраст крие риск от 9%, който постепенно се покачва до 14% преди навършване на 1 година и значително след 12-месечна възраст (89%; Overley et al., 2005). Рисковете от некастриране при различните породиНаред с рисковете, свързани директно с ефекта на половите хормони върху здравето следва да споменем и рисковете около самия период на раждането. Голяма част от най-значителните животозастрашаващи усложнения като трудно раждане, водещо до нуждата от цезарово сечение, имат породна предразположеност както при кучетата, така и при котките. Бостън териерите са сред породите кучета, които най-често се подлагат на цезарово сечение (92,3%). Близо след тях следват английския булдог (86,1%), френския булдог (81,3%), мастиф (64,6%), шотландски териер (59,8%), стандартен шнауцер (59,8%), немскии шпиц (47,8%), пекинез (43,8%), ирландски вълкодав (40,3%) (Evans et al., 2010). Разглеждайки породите котки наблюдаваме различна честота на затруднено раждане. 56% от случаите са подложени на цезарово сечение. Най-често статистиките посочват британска късокосместа, породите в групата ориенталски/сиамска/тонкинска, бирманска, рагдол, абсисинска, оцикет, руска синя, девон рекс (Holst et al., 2017; Sparkes et al., 2006; Ekstrand et al., 1994) Около 10% от тези случаи отново имат признаци на затруднено раждане, представени най-вече от бирманска, британска късокосместа, ориенталска, абисинска, персийска/екзотична група (Holst et al., 2017). Фалшивата бременност е феномен при небременните кучета, които показват майчински инстинкт и физически признаци на бременност в края на диеструса. Шансът за развитие на фалшива бременност при кучето е доста висок - според някои автори до 75% (Johnston, 1980). Решението дали и кога да кастрираме кучето или котката е многослойно и следва да се базира на социоекономически, а не само здравословни фактори. В много от случаите няма правилно или погрешно решение, а всичко зависи от индивидуалната ситуация. Ралица Грънчарова-Хил, ДВМ, СВА, СМБВА Източници:
0 Comments
Leave a Reply. |
Не се съгласявам статиите ми да се копират, цитират и споделят без мое изрично разрешение. Всяко копиране на материалите на тази страница в цялост или частично нарушава автореските ми права. Интересът ми към храненетоДиететиката на животните е само един от професионалните ми интереси, но тя заема голяма част от работата ми и е близо до сърцето ми. Наблюдавайки отблизо положителния ефект на лечебното хранене и негативното отражение на неподходящата диета достигнах до убеждението, че диететиката е наука, която всеки собственик на куче или котка трябва да познава отблизо. Това е най-близкият път към силен имунитет, правилно храносмилане, здрава кожа и козина и подвижност. Архив
January 2024
Категории
All
|