Трензелата и мундщукът в устата на коня - способ за управление и контрол в правилните ръце или опасно и вредно за коня приспособление?

Д-р Ралица Грънчарова, ДВМ разглежда видовете удила от гледна точка на ефекта им в устата на коня

Удилото е цилиндрична метална, пластмасова, кожена или каучукова част от юздечката, която се поставя в устата на коня и служи за предаване на желанията на ездача на коня посредством контакт с юздата.  Удилото може да е пречупено (трензелно) или непречупено (мундщучно). Изборът на удило често е не по-лек от този на седло - за това спомагат на пръв поглед необятните възможности, различаващи се по марки, размери, брой деления, материал и форми. Правилният избор често предопределя дали конят ще се поддава лесно на лекото подръпване на юздата (мека уста) или ще показва ясно, че му липсва комфорт.
Твърдата ръка (силен контакт с повода) не винаги спомага за по-добър контрол на коня, а в някои случаи води и до нежелано поведение. Честа грешка на начинаещите ездачи е именно надценяването на нуждата от поводите в управлението на коня. Затова и опитът и познанията в областта на амуницията и управлението на коня трябва да предхождат качването на седлото. 
Безтрензелните юздечки са по-щадящи и по-удобни за коня, като в същото време не понижават нивотото на контрол върху животното. Ефективността на безтрензелната юздечка не винаги се предопределя от опитността на ездача или темперамента на животното. Тази статития ще разгледа и тези видове юздечки.

 ​Възрастта на обяздване на всеки един млад кон и техниките за това са предмет на дискусии и мненията по темата се различават драстично. В някои случаи се смята, че това е въпрос на дисциплина, но всъщност отговорът е много по-прост. Топлокръвните коне завършват растежа си на около 5 годишна възраст. Тежковозните породи съзряват малко по-късно - в някои случаи до 7-годишна възраст. Натоварването на коня преди тази възраст е непрепоръчително, но работата от земя без тегло върху гърба са възможни и от по-рано.
Първият дентален преглед на коня е желателно да се направи не по-късно от първата тренировка или най-късно на 3-годишна възраст и ежегодно след това (следи се за правилната и безпроблемна смяна на млечните с постоянните зъби). Този преглед е особено препоръчителен преди първата среща на коня с юздечката - независимо дали тя има удило или не. Много често нежеланото поведение под седлото се дължи на болка в устата породена от проблеми със зъбите и успешната тренировка е възможна само след като те се остранят. 
Признаците на болка в устата при поставяне на удилото са мляскане, отваряне на устата, дъвчене на удилото, гълтане на езика, поставяне на езика над удилото, мятане на главата и др. Ако наблюдавате някои от тези симптоми не ги игнорирайте - сменете удилото с по-благо такова или опитайте с безтрензелна юздечка. Един кон може да достигне потенциала си само ако може да се концентрира над задачата си без болка.  

​Меки (благи) удила 
​
Меките или благи удила оказват минимален натиск при контакт с юздата спрямо други видове удила. Поради липсата на връзка в средата (непречупени) те притискат небцето по-слабо, притискат езика равномерно (а не само в центъра) и оказват по-равномерен натиск върху устните и лицето при контакт. Удилата без рамене са по-благи, защото оказват по-малък натиск в устата на коня. Два примера за такива удила можете да видите на снимките долу. 

Кожена трензела без прегъване

Тази трензела оказва по-слаб натиск върху езика и лицето на коня от металната трензела и не наранява зъбите. Липсата на връзка в центъра намалява натиска при контакт с поводите (натискът е само върху езика, а не и върху небцето). Този вид трензели са подложени на химично и бактериално разграждане в устата на коня и издържат сравнително кратко, но за сметка на това са изключително меки. 

---

Майлер - извита трензела с минимално прегъване и ролер

​Тази трензела се огъва минимално при контакт с поводите и оказва сравнително малък натиск върху небцето, езика и лицето на коня при правилна употреба. Всеки от лостовете се движи самостоятелно, което намалява натиска върху долната челюст от неактивната страна. 

---

Строги трензели и мундщуци 

Трензела

Обикновените юздечни удила с (пречупени с проста връзка) и двойно чупещите се трензели (с френска връзка) като на двете снимки долу оказват по-силен натиск върху небцето и прищипват езика при контакт с повода. Двойно чупещите се трензели оказват и протъркващ ефект върху езика при контакт с повода само от едната страна (напр. при завиване). При слаб контакт и мека ръка и двете групи трензели биха могли да бъдат благи, но при твърда ръка и контакт те оказват доста по-силен натиск от непречупените трензели и затова в тази статия се класифицират като строги. 
При обикновените юздечни удила съществуват няколко основни различия - те се делят на прави и извити и се различават по дебелина и материал. Дебелината на трензелата се определя от разстоянието между езика и небцето (размерът на езика е силно определящ фактор), а нейната форма има значение за дисциплината. При събиране на коня (извиване на врата и доближаване на муцуната до гърдите) формата на обикновеното юздечно удило е определяща за неговата строгост - извитата трензела оказва по-малък натиск върху езика и небцето от правата при събиране на коня и контакт с повода, защото при същото ниво на контакт тя приема по-добре формата на езика. 
Лоста или лостовете при непречупените и пречупените удила могат да имат и извивки, ролери, тирбушоноподобно оформяне и др. Колкото по-гладко е едно удило, толкова по-благо е то. Извивките, топчетата и ръбовете оказват силен и болезнен натиск върху езика на коня.

Обикновено юздечно удило (обикновена прегъната трензела)

---

Обикновено юздечно удило (обикновена прегъната трензела)

---

Мундщук
 
Мундщукът използва механизма на лоста за увеличаване на напрежението в устата и върху черепа. При него поводите не се захващат директно за халките, а за раменете. Раменете могат да имат разлина дължина - колкото по-дълга е тя, толкова по-строг е мундщукът.

Вдясно: Мундщук с извити рамена и дъга (порт). Поради дългите си рамена и наличието на порт този мундщук може да се счита за изключително строг и причиняващ значителна болка дори при слаб контакт с поводите. ​

Пелхамите са вид мундщуци с вариации в делението на централната ос, които позволяват използването на двоен повод. Като цяло пелхамите са изключително строги особено ако се използват с типичната за тях цепочка (верига), която се поставя под долната челюст.

Вдясно: Пелхам с просто чупещо се удило (трензелно удило). Изключително строг вид мундщук, който оказва натиск върху центъра на езика, небцето, долната челюст чрез цепочката и ъглите на устата при дори минимален контакт.

Удила, които никога не бива да влизат в устата на коня
​
Това са удила, които имат:

• остри ръбове по протежението си (независимо дали моделът е такъв или са увредени при употреба)
• остри ъгли (независимо дали моделът е такъв или са увредени при употреба)
• пластмасова или гумена облицовка, която е нарушена от дъвчене и може да причини нараняване

Прокарайте пръсти по протежение на удилото. Ако усетите остър ръб това удило не е подходящо за употреба независимо дали е ново или не. ​

Безтрензелни юздечки
​
Трензелата и мундщукът в устата на коня водят до подчинение посредством болка. Неправилно е да се смята, че трензелата би следвало да дава сигурност на ездача в седлото на място на добрите ездитни умения. Меката ръка е признак на добрия ездач, защото голяма част от управлението на коня следва да идва от седежа. 
 
Полза от безтрензелните юздечки
 
Безтрензелните юздечки не разчитат на болка в езика, ъглите на устата, долната челюст и небцето. В зависимост от вида безтрензелна юздечка, натискът се концентрира върху тила, бузите или носа или се разпределя развномерно във всички тези точки.
Безтрензелните юздечки не са по-малко сигурни при различни ситуации от тези, които разчитат на мундщука за контрол, но са по-безопасни за коня (по-малко вероятно е да причинят сериозно нараняване) и са еднакво подходящи както за начинаещи, така и за напреднали ездачи.
При безтрензелната юздечка няма опасност конят да захапе трензелата и да се отправи в безконтролен галоп без спирачки.
Безтрензелните юздечки позволяват на коня да развие и покаже естествените си движения - без използване на плаващи (допълнителни) поводи и без неестествено прибиране на муцуната на коня до гърдите чрез болезнен натиск в устата - а посредством тренировки и работа от земя. Много коне приемат с охота безтрензелната юздечка и бързо се научават да отговарят на сигналите, подавани от ездача посредством контакта, разпределен върху носа, тила и лицето.
Конете, които трудно се подчиняват на контакт с трензелата и се смятат за темпераментни, биха могли да реагират напълно противоположно на безтрензелна юздечка, именно защото е възможно нежеланото им поведение да е резултат от болката в езика, небцето, долната челюст, зъбите, устните или всички тях заедно. Безтрензелните юздечки могат да се използват в различни дисциплини, включително и за постигане на фините движения в обездката. 
 
Видове безтрензелни юздечки

• Хакамора. Бозал е вид хакамора (като едноименния презносник, който е част от някои модели)
• Кавесон (може да се използва както за за кордиране, така и за езда)
• Сайд-пул (често се използва в Уестърн дисциплините поради усиления страничен контрол или за обучение на млади коне)
• Кавемора (тази юздезка обикновено има странично рамо с различна дължина, което прогресивно увеличава натиска при усилване на контакта с повода)

Долуизброените са само част от най-популярните марки безтрензелни юздечки на пазара:

• Др. Кук
• Трансценд
• Миклем
• Орбитлес
• и др. ​

Хакамора с бозал (презносник)

---

​Въжен оглавник, използван като безтрензелна юздечка. ​