|
Имайки предвид, че във всяка една ездитна дисциплина куцотата е основната причина за прекратяване на кариерата на коня (Rogers et al., 2012), следва да потърсим причините за това и как можем да ги предотвратим. Голяма част от причините за куцота са свързани с натоварването по време на растеж, тренировки или състезания, както ще разгледа статията. 47% от спортните коне, за които се смята, че нямат ортопедични проблеми, всъщност страдат от куцота (Dyson, 2018). Тази статистика сочи, че често собствениците и треньорите не могат да разпознаят куцотата, което от своя страни носи риск за нейното влошаване. Твърде високите изисквания, поставени пред най-младите коне за гладки бягания, носят черна статистика - 73% от тях са приспани преди да навършат две годишна възраст. Физическо развитие  Физическото развитие на коня е най-бързо и явно изразено в периода от раждането до 10-11 месечна възраст (Rogers et al., 2021), когато младото животно видимо се източва на височина. Причината за това е бързото ремоделиране на дългите тръбести кости на крайниците, което спомага за добиването на крайната височина. Този период приключва в голяма степен (но не напълно) между 8-31 месеца. Научният труд на авторите обаче силно се концентрира върху приликите между развитието на коня и човека и не споменава кога завършва вкостяването си доста важна част от скелета на коня - гърба и врата. По тези причини това изследване е непълно и недостоверно ако искаме да разгледаме ползите и рисковете от ранното физическо натоварване на коня. Истината е, че много животни не завършват напълно растежа си до 5-, а понякога и до 8-годишна възраст - последни вкостяват прешлените на гърба и шията. Растежните зони, от които настъпва удължаването на костите, са предразположени към увреждане вследствие на внезапна травма или прекомерно и постоянно натоварване. Именно поради ранната езда на млади животни и неправилното използване на юздата, трензелата и помощите, конете са пред риск от травми на скелетната система, които да ги оставят увредени доживот. Натоварване на младото конче Новороденото конче, подобно на много видове тревопасни бозайници, които имат множество естествени врагове в дивата природа, се изправя и засуква в рамките на часове. За дни то вече може да тича и до голяма степен да поддържа скоростта на майка си. Това е жизненоважно за оцеляването му в първите месеци на развитието му и по тази причина всички млади кончета са пълни с енергия, бягат и скачат, стремейки се да укрепнат и засилят мускулатурата си в подготовка за предизвикателствата на живота. Какво се случва ако в ранния период след раждането (първите дни) ограничим майката и кончето (например ги оставим в бокс без възможност за излизане навън или ги пускаме на чист въздух само за по няколко часа на ден)? Brama et al. (2002) и Brommer et al. (2005) дават отговор на този въпрос и посочват някои доста интересни (и притеснителни) закономерности за кончета на възраст от деня на раждането до 5 месеца. Ставните хрущяли са съставени от съединителна тъкан и наред със ставната течност имат за цел да намалят триенето в ставите като така понижат шансовете за настъпване на увреждане, да увеличат скоростта на движение на ставите и тяхната степен на подвижност. Повърхността на ставния хрущял е изключително издържлива на триене. След завършване на растежа, ставния хрущял не се поддава на ремоделиране поради забавянето на колагеновия метаболизъм. Това означава че ако той не придобие стабилна колагенова структура,, последващото физическо натоварване може да доведе до увреждане (Bank et al. 1998; Brama et al. 1999). Тези промени не могат да бъдат преодолени дори и ако кончето се подложи на физическо натоварване след петия месец. До подобни изводи достигат и Raub et al. (1989) за костите на младите кончета. Натоварването около 5-месечна възраст има благоприятно въздействие върху развитието на костите и увеличава устойчивостта им на натоварване за разлика от кончета, които се отглеждат само в бокс. Тези заключения потвърждават и Barneveld et al. (1999), които сравняват кончета, отглеждани бокс, с такива, живеещи на паша. Плътността на тарзалните кости е значително по-слаба при боксовото отглеждане до 5-месечна възраст. Натоварване на коня до 2-годишна възраст Води ли до сериозни увреждания усиленото натоварване на младия кон? Ако определен вид натоварване е благоприятно има ли противопоказания? Отговорът е да, прекомерното физическо натоварване може да доведе до необратими увреждания и виждаме това в кариерата на повечето млади състезателни коне. Конете, използвани твърде рано за гладко бягане, приключват кариерата си средно на 2-3-годишна възраст (Tanner et al., 2011, 2012). В другите дисциплини средата възраст е 3-4 години (Rogers et al. 2005, Ducro et al. 2009, Friedrich et al. 2011). За сравнение костната система на коня не завършва развитието си по-рано от 5-годишна възраст, а в някои части - и преди 8. Brama et al. (2011) и van de Lest (2002) доказват, че оптималното физическо натоварване на младото конче е някъде по средата между престоя в бокс и спринтовете, които имат негативен ефект върху развитието на ставния хрущял при 11-месечни кончета. Каква е тази златна среда? Според изследванията животът навън (на паша) има благоприятно въздействие върху развитието на мускулоскелетната система. Но пашата сама по себе си може да действа и ограничаващо върху движението поради ниската мотивация за придвижване на големи разстояния. По тази причина младите е препоръчително младите коне да се отглеждат в Трак система, която наподобява естествената им среда и стимулира както физическото, така и психическото съзряване. Wilsher et al. (2010) и Perkins et al. (2004) посочват, че тренирането на 2-годишни коне за гладки бягания носи значителни рискове за нараняване и отлагане на тренировъчните дни поради възпаление на свирката, в някои случаи до 80% от случаите. При 3-годишните коне тази статистика е с около 50% по-малко. Авторите споделят, че с напредване на възрастта костите на крайниците (в случая трета метакарпална) на коня се развиват и променят формата си в готовност за понасяне на по-силно натоварване. Предстои да се направят изследвания в тази насока и за по-възрастни животни, преминали тренировъчна подготовка, но подложени на подобно натоварване едва след завършване на физическото им развитие. Ако проследим сухожилията на крайника на коня, установяваме, че физическото натоварване на младото животно до 2-годишна възраст има благоприятен ефект и понижава шансовете за увреждане на съединителната тъкан с възрастта (Smith et al., 1999). С други думи младите животни, които не се подлагат на натоварване или основно се отглеждат в бокс с ограничено движение (например за няколко часа през деня) са предразположени към възпаления на сухожилните обвивки и скъсани сухожилия с течение на времето дори и начинът им на отглеждане да се промени след 2-годишна възраст. Това изследване, макар и доста остаряло, има своите сериозни ограничения, които обаче не пречат то често да се споменава във връзка с ездата на млади коне - понякога дори и на една или две години. Защо това изследване е неприложимо в тези случаи? Отговорът е в самото проучване - нито един от конете в него не е язден по време на изследването, те са тренирани на бягаща пътека и въртележка. Ездата натоварва коня по съвсем различен начин от описания и без да имаме изследвания и в тази насока, не бихме могли да си извадим изводи за това колко безопасна или безвредна е ездата на коне, незавършили физическото си развитие. Натоварване за оптимално представяне Независимо в каква дисциплина ще се състезава конят или за какъв тип работа ще се използва, той трябва да е близо до или преминал напълно физическото си развитие. Всеизвестен факт е, че гладкото бягане при конете носи сериозен риск от увреждане - фрактури на кости, скъсани сухожилия, болки в гърба, разтежения, разкъсвания. В някои случаи животното приключва кариерата си поради необратими травми или трябва да бъде приспано по време на тренировка или състезание. Предотвратяването на тези негативни резултати зависи от много фактори - степента на тренираност, формата на пистата (кръгла или овална), настилката, стари травми, възраст на първо участие, брой състезания, скорост на тренировките, грижата за копитата и редица други. Възрастта на състезателното животно също оказва сериозно влияние върху риска от катастрофални травми, доказва Perkins et al. (2005). Шансът за куцота, водеща до отлагане на тренировки и състезания, при 2-годишни кон е почти двойно по-висок от при този над 5-годишна възраст. Болката и възпалението в областта на свирката е неколкократно по-често срещан феномен при младите коне (2- и 3-годишни спрямо 4- и 5-годишни). Травмите и разкъсванията при по-възрастните коне (над 4 и 5 години) са рядкост за сметка на по-младите състезателни животни. Mohammed et al. (1992) също достига до извода, че с напредването на възрастта рискът от катастрофални наранявания намалява значително. Но нека оставим настрана нараняванията. Gramm et al. (2010) се интересуват на каква възраст чистокръвните английски коне за гладко бягане постигат оптимални резултати. Резултатите не са на 1,2 или 3-годишна възраст. Напротив, конете на близо 5-годишна възраст са по-бързи. С течение на възрастта състезателните животни стават по-добри спринтьори. Конете, използвани за прескачане на препятствия в различни дисциплини, имат повече успешни стартове с навършване на 5-та си година. Това установяват Neumann et al. (2021), търсейки зависимост между възрастта на коня, броя ездачи и доброто им представяне. По-възрастните коне с по-малко ездачи жънат повече успехи - и това не е случайно. Добре сплотеният тандем тренира и се развива, а с възрастта конят забавя растежа си и шансовете за настъпване на увреждане намаляват. За сметка на това конете, които се използват за учебна езда, често сменят ездачите си и степента на подготовка на ездача пряко се отразява на физическото и психическото благополучие на коня. Lesimple et al. (2016) демонстрират, че неопитните ездачи често държат поводите на коня твърде високо и ги скъсяват твърде много, което причинява стрес и болка на животното, защото води до необичайна стойка и позиция на гърба и врата. В тези ситуации конете по-често получават травми свързани с екипировката и седлото. Авторите подканват треньорите да обръщат специално внимание на младите и неопитните ездачи в името на своите ездитни коне. Редно е да си зададем въпроса - следваме сляпо традициите или следваме научно-обоснованите тенденции? На какво ниво поставяме благополучието на коня? Ралица Грънчарова-Хил, ДВМ, СВА, СМБВА Източници:
0 Comments
Leave a Reply. |
Не се съгласявам статиите ми да се копират, цитират и споделят без мое изрично разрешение. Всяко копиране на материалите на тази страница в цялост или частично нарушава автореските ми права.
Архив
September 2023
Категории
All
|
RSS Feed
