Основи на храненето на коня - коя е базата на хранителната пирамида?

Тревен фураж

Конят е не-преживно тревопасно животно. Храносмилателният тракт на еднокопитните (коне, магарета и техните кръстоски, зебрите и др.) не прилича на този на хищниците. Последните не могат да смилат фибрите в растителните продукти. За сметка на това преживните животни, каквито са кравите, овцете, козите и елените имат сложна храносмилателна система, която им позволява да смилат фибрите и целулозата и да ги използват като източник на енергия. По организацията на храносмилателния си тракт еднокопитните се намират някъде по средата между преживните и хищниците - те използват фибрите като източник на енергия, но в по-малка степен от преживните животни. Грубият и тревния фураж, които са най-богатите източници на фибри, са основната храна на еднокопитните. Поради сравнително малкия си по размер стомах всички еднокопитни се нуждаят от големи количества груб и тревен фураж по малко, но често, за да задоволят енергийните си нужди и да си осигурят нужните си хранителни вещества. 
Грубият (обемист) фураж включва различните видове сено и слама. Тревата има своя собствена категория - тревен фураж.

Грубият фураж - основната храна на конете

Конят, също както всички еднокопитни, е създаден да се храни с тревен и груб фураж непрекъснато. Независимо от това, дали се използва за работа, езда, разплод или просто се отглежда като домашен любимец, конят трябва да има постоянен достъп до трева или сено. Тревният фураж осигурява основното количество хранителни вещества и енергия на конете. Грубият фураж е в основата на всяка специфична диета за коне независимо от дисциплината на езда или типа работа. Осигуряването на достатъчно количество груб фураж предотвратява здравословни проблеми като стомашни язви и колики, спомага поддържането на здравословно тегло (както за напълняването, така и за отслабването е нужно да се осигурява достатъчно груб фураж). Постоянният достъп до сено е един от основните начини за предотвратяване на лоши привички като гълтането на въздух и близането и дъвченето на необичайни предмети (огради, изпражнения и др.) или изяждането на постела в бокса. Повечето коне в добро здравословно състояние не преяждат с тревен и груб фураж. Те са способни да регулират приема си на трева и сено, стига последните да не бъдат ограничавани. 

Трева (тревен фураж)

Тревата е един от основните груби фуражи, които служат за храна на конете и другите еднокопитни. Тревата е богата на омега-3 мастни киселини, мастно- и водноразтворими витамини и някои минерали. Осигуряването на прясна трева е препоръчително за всички възрастови групи коне, както и за коне, които се използват за работа, разплод и езда. В редки случаи ограничаването на достъпа до трева се налага при някои здравословни проблеми при коня, които изискват диета, бедна на въглехидрати (напр. ламинит, болест на Къшинг и др.). 
Колко трева?
При осигуряване на постоянен достъп до трева, конете са способни да се самоограничават при хранене. Количеството трева, което консумират, обикновено отговаря на хранителните им нужди. Например кърмещите кобили-майки консумират повече трева от други коне - 2,8% спрямо 2% от живото тегло съответно. Какво значи това на практика? Ако приемем, че една 500-кг кобила с конче живее заедно с кастрат, също тежащ 500 кг, на едно и също поле, то лактиращата майка би приемала 14 кг трева на ден, докато кастрираният кон би консумирал само 10 кг в денонощие. Можете да изчислите това лесно по този начин:
 
500 кг х 0,028 от живото тегло = 14 кг трева за кърмачката
и
500 кг х 0,02 от живото тегло = 10 кг трева за кастрата
Един възрастен кон в почивка в зависимост от сезона трябва да има достъп до 5-10 декара качествено и разнообразно пасище.

За самоограничаването

По какъв механизъм се самоограничават конете що се отнася до количеството трева, което изяждат? Смята се, че отговорът на този въпрос се корени в една от хранителните стойности на тревата и другите груби фуражи - Смилаемата енергия (СЕ). СЕ е количеството енергия, отделена при смилането на фураж и която реално може да се използва от животното за собствения му метаболизъм. Ако средната СЕ на едно пасище е сравнително висока (осигурява голямо количество енергия) то конете биха били консумирали по-малко трева и обратно, ако пасището има ниска СЕ конете на него биха изяждали повече трева, за да заситят енергийните си нужди. 
Всички коне ли се самоограничават? За съжаление не. Различни фактори като ниска хранителна стойност на тревата, вид (някои тревисти растения са особено вкусни за конете!), ограничен достъп до паша, скука и др. биха могли да доведат до преяждане. По тази причина всички коне, които имат достъп до паша, биха се повлияли благотворно от физическо натоварване. С това се цели изравняването на приетата и изразходената енергия. 

Избуяла млада зелена трева

Не само СЕ е важна за качеството на тревата и за нейната смилаемост. Степента на зрялост на тревата също е определяща. Колкото повече израства едно тревисто растение, толкова по-трудно смилаемо става то за еднокопитните животни. Количеството протеин (белтъчини) в тревистите растения също намалява с тяхното узряване. Какво значи това за един кон? Младата буйна трева с млади и меки листа и меки стебла е силно смилаема, лесно усвоима и високоенергийна. Звучи добре, нали? Всъщност не точно. Младата и свежа трева е нож с две остриета. Тя е богата на полезни витамини и минерали, както и на жизненоважни омега-3 мастни киселини, но в същото време доставя солидно количество лесно смилаеми въглехидрати (захари). Коне в тренинг, както и такива, които се използват за тежка работа, лесно оползотворяват тази енергийна бомба. Останалите - конете в почивка или тези, които се използват за леко натоварване - биха могли да не понесат добре тази експлозия от захари. Симптомите, които можете да забележите след паша на млада избуяла трева варират от леки като преходна диария или меки изпражения до по-тежки като чувствителност в копитата върху твърд терен (слаба до умерена куцота) и пълно изявен остър или обострен ламинит (разширение на бялата линия, кръвонасядане, стресови линии, копитни абсцеси и др.). Някои коне биха могли да получат и количен пристъп, предизвикан от ферментацията на въглехидратите в дебелото черво. Затлъстяването също е често наблюдавано ефект от преяждането с избуяла зелена трева. 

Естествено и здравословно е конят да отслабва през зимата и да напълнява през пролетта. Конете, които не отслабват през студените месеци от годината, са предразположени към проблеми през пролетния сезон. 
Способни ли сте да различите добре замускуления от затлъстелия кон? 

Пасището
 
Естествено възникналото и разнообразно на тревисти видове пасище е най-подходящо за паша на коне. Избягвайте пасища, които са съставени от малко на брой растителни видове, за да намалите възможността за недотиг на минерали в диетата на коня. Пасищата, богати на Бобови култури (грах, люцерна, детелина и др.) не са подходящи за коне поради високото си съдържание на протеин, калций и магнезий, които в големи количества могат да имат неблагоприятен ефект върху храносмилателния тракт (напр. развитие на минерални камъни в червата) и теглото на животните. Райграсът е неподходящ за консумация от коне поради високотото си съдържание на въглехидрати както в свежата си форма, така и като сено. 
Конете пасат избирателно като изяждат до почва някои тревисти видове, стъпкват или дефекират върху други. Това често води до развитие на "плевели" - растителни видове, които конете не консумират с удоволствие или напълно избягват поради токсичността им. По тази причина кръстосаната паша с други тревопасни животни като овце или крави е препоръчителна, тъй като преживните консумират нежеланите от конете треви в късна зрялост, които са по-твърди и по-слабо смилаеми за еднокопитните. Кръстосаната паша ограничава и развитието на ларви на конски паразити, тъй като голяма част от специфичните за коня вътрешни паразити не оцеляват или не се размножават в храносмилателния тракт на кравите и овцете и обратно. 
Опазването на пасището от прекомерна паша и унищожаване на растителни видове може да се постигне и с основаване на Трак система - пасище, организирано като съвкупност от коридори, по които се осъществява движението на конете. Пасищата не са достъпни непрекъснато, а само в определени часове от деня или през студените месеци от годината с цел понижаване разхода на сено. В зависимост от големината си и броя коне, които живеят в нея, трак системата може да осигури паша и по своите коридори. 

Само паша?

Биха ли могли конете от различни възрастови групи да консумират само трева и би ли била тя достатъчна да покрие хранителните им нужди? Накратко - да. Конете в почивка, бременните кобили, растящите кончета - всички те биха могли да покрият хранителните си нужди само на пасището.
Нужно ли е да осигурим на коня нещо различно от паша? Накратко - да. Особено когато се касае за млада трева, бедна на фибри. Но защо, нима не е по-добре за конят да консумира високосмилаем груб фураж? Всъщност не. Фибрите са не по-малко важни за храносмилането на еднокопитните, а те са налични в голямо количество именно в сеното. То е особено важно за конете, които се използват за работа през голяма част от денонощието или поради тренировъчната си програма нямат достатъчно време за паша. Сеното е нужно и за всички останали възрастови групи коне (с изключение на новородените) независимо от сезона.  

Паша за магарета

Магаретата не са коне. Те имат различни хранителни нужди от конете независимо от близките си родствени отношения с тях. Тревата има твърде висока енергийна стойност за магарето и следва да се ограничава до минимум. Свободната паша на магарета на големи тревни площи може да доведе до сериозни здравословни проблеми като ламинит преди още подобни симптоми да се наблюдават при конете на същата площ. За разлика от конете, едно магаре следва да се отглежда на пасище не по-голямо от 2 декара. Основният фураж за магарета е сламата. 

Продължение през месец юли...

Източници:
Getty, Juliet M., 2010, Feed your horse like a horse, Dog ear publishing, 455p.
National Research Council. 2007. Nutrient Requirements of Horses: Sixth Revised Edition. Washington, DC: The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/11653.
Geor, Raymond & Harris, P.A. & Coenen, Manfred. (2013). Equine Applied and Clinical Nutrition: Health, Welfare and Performance. ​